Следвай ни !

Полезно

Запор на заплата  ЧСИ – какво да знам?

Свържете се с нас, а ние ще ви консултираме.


Съдебните изпълнители могат да наложат  запор върху трудовото ви възнаграждение основа на изпълнителен лист, без дори да знаете, че сте сте осъден.

Но има граница на сумата, която може да бъде удържана заплатата.

Извършването на запор става, чрез  изпращане на запорно съобщение от ЧСИ до вашия работодател. В резултат той удържа суми от трудовото ви възнаграждение и ги превежда на ЧСИ (частен съдия изпълнител).

Може да бъде направен запор на банковата ви сметка, по която получавате заплатата си. В случай, че трудовото ви  възнаграждение е с размер под минималната работна заплата, ЧСИ няма право да му прави запор и следва да подадете молба за вдигане на запора.

Ако заплата ви е над минималната работна заплатасе удържа определена част.

Можем да вземем следния пример:

Получено нетно възнаграждение:

800.00 лв.

За:

януари 2018 г.

Лицето издържа деца:

Не

Лицето има и друг запор за издръжка:

Не

 

Сумата на удръжката по запора е:

266.67 лв.

 

 

 

Най-важните промени в данъчното законодателство за 2018г.

  • От 1 януари 2018 г. минималната работна заплата се увеличава от 460 лв. на 510 лв.  А това означава, че минималната работна часова заплата вече е 3,07 лв., както съобщават от   пресцентъра на МС. 

В близките две години  - 2019г. и 2020г.  – е предвидено да има ново увеличение с по 50 лв. на година, което означава, че през 2020г. минималната работна заплата ще достигне до  610 лв.

Неминуемо увеличението ще доведе до повишаване на дължимите осигурителни вноски за сметка на фирми и служителите (работниците).

  • С увеличаването на минималната заплата респективно се увеличава и минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица (СОЛ). Лицата, избрали самоосигуряването ще заплащат с около  20лв. повече на месец през 2018г.
  • Друга важна промяна е свързана с определянето на нов размер на минималната пенсия. От 01.01.2018г., размерът на минималната пенсия ще  бъде 200 лв.
  • Новите промени засягат  и хората, останали без работа. Покачва се минималното дневно обезщетение за безработица от 7,20 лева  на 9 лева.

Но вече има и горна граница на обещетението в размер на 74.20 лв. на ден.  Разбира се, не е пропусната и възможността за промяна на изискванията  за  право за обезщетение за безработица. От новата година следва да има най-малко 12 месеца от последните 18 внесени или дължими вноски за фонд "Безработица". Oсигурителната вноска за фонд "Пенсии" също се покачва с около 1 пункт.

  • Новите промени водят и до увеличаване  на минималния осигурителен доход (МОД) по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, който може да видите тук:
  • Ø      Земеделските стопани също не бяха подминати - минималния осигурителен доход за тях вече е 350лв.
  • До 31 януари пък  физическите лица могат да ползват отстъпката по данъка за довнасяне на физическите лица по годишната данъчна декларация. Тези от тях, който  подадат  годишна данъчна декларация  по електронен път, ползват отстъпка  от 5% , но не повече от 500 лв., при условие че нямат задължения към държавата и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 януари. Това се отнася и за годишните данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ  за 2017 г.

    Ако сравним с миналата година  - условието за ползване на отстъпката за подаване декларацията по електронен път  бе тя да се подаде до 31 март, внасяне на данъка  до 30 април, а размер на отстъпката беше до 1000 лв.
  • Детските надбавки за едно дете се увеличават от 35 лв. на 40 лв. За две деца сумата е  90 лв., за три деца - 135 лв., за четири деца - 145 лв, а за всяко следващо се добавят 20 лв. Обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години се увеличава от 340 лв. на 380 лв. Средномесечният доход,  за получаване на детски надбавки  вече е 450 лв., а не както беше досега – 400лв.
  • Ø      Не се променя обаче максималния осигурителен доход от 2600 лв.

  СРОКОВЕТЕ, който трябва да знаете и да спазвате за  2018г. са:
До 15 март

Справка по чл. 73 от ЗДДФЛ се подава в НАП в срок до 15 март на следващата година.
До 31 март
До 31 март на следващата година се подава декларация в търговския регистър от предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период.
До 30 април
Няма  изискване  фирмите, подаващи декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ в териториалната дирекция "Инспекция по труда" да подават уведомление в срок до 30 април на следващата година, когато нямат промяна в обстоятелствата, но ако фирмата е учредена през 2017г. следва да подаде такава.
От 14 на 7 дни
Промени се срокът за подаване на заявлението за задължителна регистрация по ЗДДС. От 01.01.2018 г.  ве е 7 дни. Помените касаят задължителна регистрация по чл. 96 и задължителна регистрация в резултат на преобразуване по чл. 132.

Годишно приключване в НАП в периода от 01.01.2018 г. до 07.01.2018 г.

Oт 01 до 07 януари 2018 г. в НАП ще се извършва годишно приключване на информационните системи. Това налага промяна в достъпите до електронните услуги и офиси на Приходната агенция.

1. Временно ще бъдат недостъпни част от онлайн  електронните услуги за подаване на данни и документи от задължените лица.

2. През посочения период ще има забавяне при получаването на резултати от обработката на подадените по електронен път декларации и документи чрез услугите за подаване на  декларации и документи за осигурителни вноски (образци 1, 3, 5, 6 и 7), вкл. и уведомления за трудови договори; справки-декларации, описи на наличните активи по ЗДДС, както и дневници по ЗДДС и VIES декларации;декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г.;декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО за 4-то тримесечие на 2017 г. и месец декември 2017 г.

3. Електронните услуги, които дават информация от данъчно-осигурителната сметка на задължените лица („Справка за задълженията, с възможност за извършване на плащане“, „Справка за задълженията и плащанията“ и „Справка за извършени плащания, преведени по сметки на НАП и погасени задължения с тях“) ще работят с данни, които са актуални към 31 декември 2017 г.

4 .Всички декларации, искания и заявления в датите от 02 до 05 януари 2018 г., които се подават в офисите за обслужване на НАП, ще се приемат.

5. Към 01.01.2018 г. няма промяна в реда за плащане, банковите сметки и образците за плащане на дължимите данъци, осигурителни вноски и публични задължения, принудително събирани от НАП.

Кражбата на фирми и как да се защитим по най-добрия начин

През последните няколко години кражбата на фирма се превърна в доста печеливш бизнес. Ангенцията по вписванията не може да осъществи контрол в достатъчна степен и Търговския регистър е поле  за извършване на кражби на фирми, на злоупотреби със активи на дружеството.

Нашите юристи ще ви окажат висококлвалифицирана помощ за предотвратяване на кражбите.

За щастие в с новите промени в Търговския закон за  cмянa нa yпpaвитeли, пpexвъpлянe нa дpyжecтвa и нa дpyжecтвeни дялoвe, ĸaĸтo и зa paзпopeждaнe c нeдвижими имoти нa дpyжecтвa вeчe щe ce изиcĸвa нe caмo нoтapиaлнa зaвepĸa нa пoдпиca, нo и нa cъдъpжaниeтo нa впиcвaния дoĸyмeнт. 
Целта е да се постигне сигурност и да се предотвратят злоупотребите. Съществуват два вида кражба на фирма
– кражба на дружествени дялове и назначаване на мним управител. Мнимият управител отваря банкова сметка и/или разпродава имуществото на фирамата.

Длъжнocтнитe лицa пo peгиcтpaция в Aгeнциятa пo впиcвaниятa щe бъдaт длъжни дa пpoвepявaт зaвepeнитe дoĸyмeнти в eлeĸтpoннaтa cиcтeмa „Eдинcтвo” в Hoтapиaлнaтa ĸaмapa, дo ĸoятo тe щe имaт дocтъп.

Hoвитe paзпopeдби пpeдлaгaт Aгeнциятa пo впиcвaниятa дa oтгoвapя зa вpeдитe, пpичинeни нa физичecĸи и юpидичecĸи лицa oт нeзaĸoнocъoбpaзни aĸтoвe, дeйcтвия или бeздeйcтвия нa длъжнocтни лицa пo peгиcтpaциятa пo peдa нa Зaĸoнa зa oтгoвopнocттa нa дъpжaвaтa и oбщинитe зa вpeди. B дeйcтвaщия зaĸoн липcвa пoдoбнa paзпopeдбa.

 

Договор за наем на помещение от юридическо лице

Ние и нашите юристи ще Ви помогнем да изработите най-добрия за Вас Договор за наем.

 

Наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, съответстващо на ползването, за което е наета. Ако вещта не е предадена в надлежното състояние, наемателят може да иска поправянето й или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора. Във всички случаи той има право на обезщетение. Наемодателят се освобождава от отговорност, ако наемателят е знаел за недостатъците или е могъл да ги узнае при обикновен оглед на вещта при сключването на договора. Но ако те застрашават здравето на наемателя или на лицата от неговото домакинство, наемодателят отговаря и в този случай.

 

На наемателя са възложени разноските за поправката на повреди, дължащи се на обикновеното употребление на вещта . Поправката на всички други повреди, ако не са причинени виновно от наемателя или член на домакинството му, са за сметка на наемодателя. Ако той не отстрани повредите, наемателят може и сам да извърши поправката с грижата на добрия стопанин, като прихване стойността на извършеното срещу наемната цена.

 

Съществен елемент от договора за наем е цената, която наемателят дължи за ползването на предоставената му вещ. Най-често тя се уговаря в пари, възможно е да бъде определена и по друг начин. Наемната цена се заплаща след съответния период на ползване, но свободата на договаряне позволява да се уговори предплащане.

 

Отдаването на една вещ под наем обикновено е ограничено със срок, но не е задължително. Максималният срок на договора е 10 години (освен ако е търговска сделка), ако е сключен от лице, което има право да се разпорежда с вещта (собственикът на вещта), и 3 години, ако наемодателят може да извършва само действия на обикновено управление . Ако е уговорен по-голям срок от установения, в тази си част договорът се замества от императивната разпоредба на  и действието му се ограничава до 10, респ. 3 години.

 

Срокът на договора има значение най-вече за прекратяването му. При безсрочен договор всяка от страните може да го прекрати с едномесечно предизвестие, като няма пречка да се уговори и друг срок на предизвестие, а ако наемът е определен за ден - достатъчно е еднодневно предизвестие. Сключеният с определен срок договор може да се превърне в безсрочен, ако след изтичане на съответния срок наемателят продължи да ползва вещта със знанието и без противопоставянето на наемодателя .

 

След прекратяването на наемното правоотношение, независимо от основанието за това - изтекъл срок, взаимно съгласие на страните, предизвестие, наемателят трябва да върне наетата вещ. За неизпълнението на това задължение той дължи на наемодателя обезщетение за всички вреди, причинени от забавата му. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели.

Нови промени в ДОПК - какво да знаем?

 

 

 

През месец август влязоха в сила нови разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс („ДОПК“), с които  се засягат отговорността на управителите, представителите, съдружниците и акционерите в търговски дружества за публичните задължения на търговските им дружества – данъчни и осигурителни задължения.

 

След последните изменения, мажоритарните собственици на капитала на дружеството, включително мажоритарните съдружници или акционери, имащи това качество към деня на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции, отговарят за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала.  

 

В следствие от това изменение, на практика при прехвърляне на дялове или акции от капитала на дружеството, Национална агенция за приходите може да търси отговорност за публичните задължения на дружеството и от лицата, които вече не притежават мажоритарната част от капитала му. Важно е да се отбележи, че отговорност от тях не може да се търси преди прехвърлянето, а след това.

 

Очевидно законовите промени целят да противодействат на установената практика тежко задължени към държавата дружества да бъдат прехвърляни на трети лица и така на практика „изоставяни“, без реална дейност и активи, а държавният бюджет бива ощетен. В същото време обаче вменената отговорност по чл. 19, ал. 5 от ДОПК ще засегне и работещи дружества. При тях е важно, ако мажоритарният собственик на капитала напуска дружеството, да осигури публичните му задължения да бъдат надлежно погасени.

 

Важен момент е законовото изискване за недобросъвестност. Съгласно чл. 19, ал. 5 от ДОПК, тя би била налице, ако съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно и разпореждането е извършено преди обявяването на несъстоятелност или отхвърлянето на искането за обявяване в несъстоятелност. Тази законова дефиниция обаче е по-скоро непълна и е възможно съдебната практика да се насочи към разбиране на недобросъвестността изобщо като знание за наличието на публични задължения. Отделно в чл. 19, ал. 10 ДОПК изрично посочва, че е налице недобросъвестност, когато действието е извършено, след като е образувано производство по ДОПК за контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до 6 месеца от приключване на производството.

 

Същата отговорност носят и лицата, съдружници или акционери, които притежават миноритарни дялове от капитала, когато едновременно или последователно за период не по-дълъг от три месеца, недобросъвестно прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято обща сума представлява мажоритарен дял от капитала.

 

Собствениците на капитала, включително съдружниците или акционерите, които са получили скрито разпределение на печалбата, отговарят за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице за периода, в който са притежавали това качество, до размера на полученото, освен ако скритото разпределение е декларирано.

 

В ДОПК се въвежда и отговорност на управителните органи, както и на съдружниците/акционерите за случаите, когато, поради намаляване на активите на дружеството, не могат да бъдат заплатени публични задължения. Управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:

 

- извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;

 

- извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Становище на НАП за прилагане на ЗДДС по отношение на договори за неперсонифицирано дружество, сключени под отлагателно условие


Публикувано е становище с изх. №26-Б-26/01.08.2017 г. на изпълнителния директор на НАП относно приложение на разпоредбата на чл. 132, ал. 5 и 6 от ЗДДС по отношение на договори за неперсонифицирано дружество, сключени под отлагателно условие.

Самоосигуряващи се лица

Самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са: лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества; и земеделските стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред (чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 от КСО).

Лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация са:

За лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

На основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;

За която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

Като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2. (чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).

При доставка или продажба на стоки или услуги, за които се плаща с банкова карта, също се издава фискален бон!

Законът задължава всяко регистрирано и нерегистрирано лице по ЗДДС да регистрира и отчита извършените от него доставки или продажби в търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. По силата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба или доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Наследствена пенсия

 

Ние вместо вас ще подготвим всички необходими документи!

Необходими документи

1. ЗАЯВЛЕНИЕ ПО ОБРАЗЕЦ, утвърден от управителя на НОИ (чл. 1, ал. 1 НПОС);

2. Приложения към заявлението

2.1. УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА НАСЛЕДНИЦИТЕ;

2.2. за деца над 18- до навършването на 26-годишна възраст, ако продължават да учат - удостоверение от съответното учебно заведение;

2.3. за деца, инвалидизирани до 18-, съответно до 26-годишна възраст по време на обучението или наборната военна служба - експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с всички необходими данни за определяне на правото и срока на пенсията;

2.4. за преживелите съпрузи, които не са навършили изискващата се възраст и са неработоспособни - експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с данните, необходими за определяне на правото и срока на пенсията;

2.5. за децата - декларация, че не са осиновени, а за преживелите съпрузи - декларация, че не са встъпили в граждански брак;

2.6. за родителите - декларация, че не получават лична пенсия и не са лишени от родителски права, както и документ, удостоверяващ, че са родители - удостоверение за раждане, съдебно решение или удостоверение от общината;

2.7. за родителите на лица, починали по време на наборна военна служба - и документ, издаден или заверен от съответното поделение, удостоверяващ, че смъртта е настъпила по време на наборната служба (чл. 1, ал. 1 и чл. 4 НПОС).

Към заявлението за отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който е бил пенсионер, се представят документите по чл. 4, т. 1-6 НПОС.

    Видове наследствени пенсии:

1. Наследствена пенсия от наследодател, който е бил пенсионер

На основание чл. 83, ал. 6 КСО, при смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, наследствената пенсия се отпуска в процентите по чл. 81 КСО съобразно вида на получаваната пенсия. Това означава, че когато наследодателят е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на наследниците се отпуска наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а в случай че наследодателят е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - на наследниците се отпуска наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В случай че наследодателят е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, работил е след отпускането на пенсията и е починал вследствие на трудова злополука или когато наследодателят е получавал лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, или пенсия за военна инвалидност и със смъртта си е придобил право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на наследниците се отпуска по-благоприятната по размер пенсия.

 

В търговския регистър се обявяват годишните финансови отчети на търговците, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване.

Обявяването се извършват въз основа на заявление по образец.

Заявлението съдържа:

  • Данни за заявител
  • Данни за търговеца или клона на чуждестранен търговец, по чието дело се иска обявяване
  • Подлежащият на обявяване годишен финансов отчет
  • Документи, които се прилагат, удостоверяващи приемането на годишния финансов отчет, когато в закон се предвижда това
  • Подпис на заявителя

Забавяне на заплата

  1. Уведомявате работодателя.
  2. Работодателят е длъжен да издаде Заповед за прекратяване на трудовия договор, където да опише неизплатените работни заплати, размера на обезщетенията.
  3. Не забравяйте,че имате право на обезщетение, на основание чл.221, ал.1 в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово право-отношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.
  4. Имате право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година.
  5. Заповедта следва да ви бъде връчена.
  6. В случай, че в Заповедта не са описани размерите на обезщетенията, както и дължимите възнаграждения, подпишете същата, като напишете и възраженията си /не са записани дължимите възнаграждения, дължими обезщетения и др./
  7. Ако работодателят не ви заплати доброволно дължимите трудови възнаграждения и обезщетения  следващата стъпка е да търсите своите права по съдебен ред.
  8.  Подайте молба за извлечение от ведомостите за заплати, за изплатени и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения до работодателя.
  9. Ако той не ви съдейства и откаже да ви издаде извлечение, подайте Жалба до Инспекцията по труда.
  10.  Работодателят Ви носи административно наказателна отговорност при неизпълнение на задълженията си.

 

 В кои случаи работодателят не изплаща 3 дни болнични за негова сметка?

Съгл. чл. 40, ал.5 от КСО, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

 Когато временната нетрудоспособност продължава без календарно прекъсване.

При  бременност и раждане

В КСО , Глава четвърта ОБЕЗЩЕТЕНИЯ е направено разделение:  Раздел I  Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване и  Раздел II Обезщетения при бременност и раждане.  Разпоредбите на Чл. 40, ал.5  са част от Раздел I. и в текста изрично е посочено само „ временна нетрудоспособност“.

Временната нетрудоспособност е настъпила след период на прекъсване на осигуряването / например неплатен отпуск без зачитане на осигурителен стаж или самоотлъчка

В тези случаи лицето излиза от кръга на осигурените лица. Защо е така:

Според  чл. 10 ал.2 КСО:

Временна нетрудоспособност на лице без 6 месеца  осигурителен стаж 

 Работодателят преценя дали да плати първите три дни за сметка  на работодателя или не.

В началото на 2016 Националният осигурителен институт излезе с указание  Изх. № 1029-40-1563 /17.02.2016.  В него се заявява,  че въпросът относно характера на възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО, както и относно начисляването и изплащането му от средствата на осигурителите за работни заплати, не е от компетентност на НОИ.

Временната нетрудоспособност е настъпила след прекратяване на трудовото правоотношение

Съгласно чл. 42 ал.2 от КСО , когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни.

Временна нетрудоспособност на самоосигуряващите  се лица

Паричните обезщетения на самоосигуряващите се лица за целия период на временната неработоспособност и при бременност и раждане са за сметка на ДОО. Тези лица дефакто нямат работодател и не получават възнаграждение, така че разпоредбата на чл. 40 ал. 5 от КСО е неприложима. За перида на временнатата нетрудоспособност те внасят само 4,8 % здравно осигуряване.върху Мин. осигурителен доход /за 2017 той е 460 лв/

ГФО

Кой следва да публикува ГФО (годишни финансови отчети)?

 -  търговски предприятия по смисъла на Търговския закон;

- юридически лица, които не са търговци и които НЕ са определени за осъществяване на общественополезна дейност;

- неперсонифицирани дружества (Граждански дружества по смисъла на Закона за задълженията и договорите);

- чуждестранни лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност и търговските представителства;

- юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност - чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

Предприятията трябва да публикуват годишните си финансови отчети до 30 юни.

Елементите на ГФО, които трябва да се публикуват са:

1.      Счетоводен баланс;

2.      Отчет за приходите и разходите;

3.      Отчет за паричните потоци;

4.      Отчет за собствения капитал;

ГЛОБИ за непубликувани отчети са:

Глобата е  в размер от 1500 до 2000 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.

Необходими документи:

За търговските дружества (ООД, ЕООД, АД и др.) освен годишния финансов отчет се прилага и решение на Управителния орган (за ООД това е Общото събрание, за ЕООД е решение на едноличния собственик на капитала) за приемане на ГФО и решение за разпределение на печалбата или покриване на загубата на предприятието. Ако отчетите не са придружени от такова решение, публикуването им ще бъде отказано.

За предприятията, които подлежат на независим финансов одит, отчетите се публикуват във вида, в който са заверени от регистриран одитор заедно с одиторския доклад и годишен доклад за дейността на предприятието, приет от Общото събрание на съдружниците/акционерите или съответния орган.

За предприятията, които изготвят консолидирани финансови отчети, се публикуват консолидираните годишни финансови отчети.

Акционерните дружества /АД/, командитните дружества с акции /КДА/ и дружествата с ограничена отговорност /ООД/ публикуват и :

Държавна такса към Агенцията по вписванията е на хартиен носител - 40,00 лева, а при подаване по електронен път от адвокат - 20,00 лева..

НАП отписва задължения служебно

Преди една година беше променен Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), при което Агенцията за приходите (НАП) щеше да  започне да отписва по служебен път задължения на граждани и фирми с изтекла абсолютна давност.

За съжаление това не се случва и не работи. Ние съдействаме при изготвянето на  молби от именото на длъжника и ги входираме в НАП за отписване на задълженията. Тези молби, изразяват изричното заявление от страна на дължащия съответните суми, те да бъдат погасени по давност.

А  абсолютна давност е със срок от 10 г., като те започват да текат от годината, следваща тази, през която съответната сума е била дължима. Изключение ще се прави за дългове, които са били отсрочвани или разсрочвани. Ние ще проверим и ще ви дадем справка за състоянието на вашите задължения.

Пенсиониране на полицаи? Ние можем да ви помогнем с подготовката на документите.

Държавните служители по Закона за Министерство на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража се пенсионират при по  специфични условия от 01.01.2017г.

Тези осигурени лица, придобиващи право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69 от КСО, следва да отговарят на изискване за възраст и осигурителен стаж съгласно посочената таблица:

Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, по Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, а така също и следователите и младши следователите с положен осигурителен стаж на тези длъжности до 09.08.2016 г., придобиват право на пенсия при навършена изискуема възраст и осигурителен стаж   при навършване на възраст 53 години и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3-ти действително изслужени (18 години).От 1 януари на всяка следваща година възрастта се увеличава с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст.

Документи майчинство - нови изменения: 

Oтпускът поради бременност и раждане на осигурената в размер 135 календарни дни за всяко дете се разпределя в 3 болнични листа, а именно:

Първият болничен лист - за 45 календарни дни преди раждане -  издава  се от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната; в болничния лист задължително се вписва терминът на раждането.

Майката предава на своя работодател болничния лист,  банковата сметка и декларация за обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност,  бременност и раждане и трудоустрояване по болнични листове .

Работодателят представя пред НОИ Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 НПОПДОО - с данните от болничния лист и съответно информацията за банковата сметка 

Вторият болничен лист - за 42 календарни дни непосредствено от раждането - издава се от лекаря, който е водил раждането.

Майката предава на своя работодател болничния лист, като работодателя представя пред НОИ Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 НПОПДОО с данните от болничния лист

Третият болничен лист - за 48 календарни дни – издава се след изписване от болничното лечебно заведение - от личния лекар на детето или от личния лекар на родилката.

Майката предава на своя работодател болничния лист и декларация за обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност,  бременност и раждане и трудоустрояване по болнични листове  /Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 НПОПДОО/ (чл.3, ал.2  НПОПДОО) с вписани данни за детето, а работодателя представя пред НОИ Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 НПОПДОО с данните от болничния лист и данните за детето. 

Майчинство за остатъка до 410 ден - майката предава на своя работодател  ЗАЯВЛЕНИЕ-ДЕКЛАРАЦИЯ за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и ал.5 КСО за остатъка до 410 календарни дни  /Приложение № 2 към чл. 4, т.1 / (чл.4  НПОПДОО), а работодателят  издава Заповед за разрешаване на отпуска по чл. 163, ал. 1- предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението като представя пред НОИ Приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО, а ако майката е СОЛ- Приложение № 11 към чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО.

Съгласно новите промени в  сила от 01.06.2017г. - 50% майчинство  - чл. 50а КСО - майката (осиновителката) има право  да получава парично обезщетение в размер на 50% от обезщетението за бременност и раждане, ако е решила да се върне по-рано на работа и да не ползва изцяло полагащия й се отпуск. Това тя ще може да направи след 135 календарен ден от излизането си в майчинство, като, за да се възползва от правото си на обезщетение, детето й не трябва да е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка. Другите условия са то да не се отглежда от приемно семейство, както и от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

                                          

Облагане на доход от комисионна, получен от местно физическо лице

   Във връзка с постъпило запитване  в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, ви уведомяваме:
В запитването е посочено, че сте местно лице за България и работите по трудов договор. Сключили сте договор с австрийско дружество, за което считате, че няма място на стопанска дейност. Съгласно договора сте задължен да предлагате софтуерен продукт на потенциални клиенти на територията на България, да приемате поръчки и да подпомагате чуждата фирма при продажбата и процеса на доставка. Срещу тази дейност при осъществяване на сделка ще получавате доход, който определяте като комисионно възнаграждение.

   Поставили сте следните въпроси:
1. Как следва да се облага доходът, който евентуално ще реализирате при изпълнение на договора?
2. Необходима ли е регистрация като търговец или можете да осъществявате дейността като физическо лице?
3. По какъв начин може да издавате фактура за комисионното възнаграждение?
4. Евентуалният доход не е постоянен, а в резултат на инцидентна сделка. Следва ли да правите осигуровки? Ако да, в какъв размер и за какъв период?
5. Налице ли са предпоставки да се прилага СИДДО с Австрия? Следва ли да се иска издаването на удостоверение за удържан и внесен данък?
Предвид посочена в запитването информация, липсата на договор между страните и съобразявайки относимата правна уредба за 2014 г., изразяваме следното принципно становище:
По прилагане на ЗДДФЛ:
Съгласно чл. 6 от Закона за данъците на
физическите лица  върху доходите на (ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. На основание разпоредбата на чл. 8, ал. 2 и ал. 12 от закона доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България, като при определяне на източника на доход мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.
Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 и т. 3 от закона определя част от видовете доходи в зависимост от източника на:
- доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и
- доходи от друга стопанска дейност.
За да се определи вида на дохода, е необходимо да се индивидуализира същия от характера на сключения договор, както и качеството на лицето, което го получава. От съществено значение е то по занятие ли извършва посредническа, комисионна или търговска дейност, т.е системно или еднократно, за изпълнението на колко сделки е съдействало, налице ли е регистрация като самоосигуряващо се лице, явява ли се зависим представител на чуждестранното юридическо лице, има ли в дейността, която ще извършва елементи на маркетинг и консултиране.
Тази информация е необходима с оглед извършване на преценка за вида на дохода:
1. доход от дейност като търговец по смисъла на Търговския закон;
2. доход от извънтрудови правоотношения;
3. доход от дейност като свободна професия.
1. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Търговския закон (ТЗ) търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва сделки по търговско представителство и посредничество или комисионни сделки. На основание чл. 1, ал. 3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в изброените в чл. 1, ал. 1 от закона дейности. В тази връзка дори лицето да няма търговска регистрация като едноличен търговец при извършване на някой от тези сделки по занятие ще притежава качеството на търговец и доходите му от тази стопанска дейност съгласно чл. 26, ал. 1-7 от ЗДДФЛ ще подлежат на облагане по реда за облагане на доходите от стопанска дейност на едноличен търговец. Авансовото облагане на физическото лице, което прилага чл. 26 от ЗДДФЛ е регламентирано с разпоредбата на чл. 43, ал. 8 от закона - лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). На основание чл. 26, ал. 1 от закона облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Годишната данъчна основа ще се облага по реда на чл. 28 от закона и се определя в Приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
2. Друга възможност за данъчно облагане, регламентирана в закона, е тази по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. Тя се прилага, когато физическото лице не може да се определи в качество му на търговец и самоосигуряващо се лице, т.е. облагане на възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Легална дефиниция на понятието е дадена в § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ. Това са правоотношенията извън тези по т. 26, т. 28 и т. 29, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за този вид доходи се определя по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 и чл. 30 от ЗДДФЛ и същите се квалифицират като доходи от друга стопанска дейност. На основание посоченият член облагаемият доход от стопанска дейност на лицата, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения се определя, като придобитият доход се намали с 25% разходи за дейността.
3. Следваща възможност за данъчно облагане е тази, когато физическото лице има регистрирация в регистър БУЛСТАТ като свободна професия. Съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ “лица, упражняващи свободна професия” са: експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; честните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а/ осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б/ не са регистрирани като еднолични търговци;
в/ са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на лицата, упражняващи свободна професия се определя, като придобитият доход се намали с 25% разходи за дейността.
Нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира, че лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Алинея 6 на чл. 43 от ЗДДФЛ определя, че когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Авансовият данък подлежи на деклариране. Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ, декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (обр. 4001) се подава от самите физически лица, придобили доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице. Декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода - 30.04; 31.07; 31.10, като за четвърто тримесечие не се подава декларация. Размерът на данъка се определя и данъкът се внася от физическото лице. Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ, определя, че когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода като за четвъртото тримесечие не се внася данък.

   Тъй като платецът на дохода е чуждестранно юридическо лице, което съгласно определението за предприятие по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗДДФЛ не е предприятие (дружеството от друга държава) съгласно търговското, счетоводното и данъчно законодателство на Република България, задължението за удържане и внасяне на авансовия данък и за деклариране е на физическото лице получател на дохода от друга стопанска дейност.

   Относно другите поставени въпроси:
- необходимостта от регистрация по ТЗ - предвид компетентността на НАП, предоставена й по реда на Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП) да издава становища във връзка с прилагането на данъчните закони, в конкретния случай не можем да се ангажираме с отговор по прилагане на норми от ТЗ.
- във връзка с издаването на фактура следва да се вземе под внимание разпоредбата на чл. 9 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от закона данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Когато данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 (доходи от друга стопанска дейност), съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч). Първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция (чл. 7, ал. 1 от ЗСч).
- по отношение прилагане на СИДДО с Австрия и издаване на удостоверение за удържан и внесен данък, не можем да дадем становище, тъй като в запитването е посочено, че доход ще се получава в бъдеще време, т.е. към момента на отправянето на запитването не е налице удържане на данък в чуждата държава. За получаване на коректен отговор е необходимо въпросът да е конкретен, да е налице информация относно прилагането на вътрешното законодателство в чуждата държава, квалифицирането на изплащания доход, данъчното третиране и включва ли се този доход във вида на доходите, регламентирани с конкретната СИДДО. Едва след конкретизирането на дохода и при наличие на облагане и удържане на данък в чуждата държава, ще може да се изрази становище необходимо ли е удостоверение и ще може ли да се ползва облекчение при деклариране на дохода от физическото лице.

   По прилагане на осигурителното законодателство:
Доколкото правилно разбираме представената фактическа обстановка в писмото ви, разглежданият случай се отнася до сключен от вас договор, чийто предмет е извършване на услуги на австрийско дружество във връзка с реализацията на софтуерен продукт, за което ще получавате комисионна, зависеща от продажбите. Тъй като към запитването не сте приложили копие от договора, може да бъде изразено само принципно становище относно дължимите осигурителни вноски върху дохода ви от комисионни.
Предвид изложеното, в разглеждания случай са възможни следните хипотези:
- Ако осъществявате дейността по договора в качеството ви на търговец:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

   Задължението за осигуряване за посочените лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

   Самоосигуряващите се лица (лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО) са задължени да се осигуряват за периодите, през които упражняват съответната трудова дейност. Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО).

   На основание чл. 127, ал. 1 от КСО лицата, родени след 31 декември 1959 г., които са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване, се осигуряват задължително и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски за ДЗПО – УПФ се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).

   Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица (лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО) се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Те дължат авансово здравноосигурителни вноски върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 (за работа без трудово правоотношение), през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
- Ако осъществявате дейността по договора в качеството ви на физическо лице, без регистрация като търговец:
Осигуряването на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец, се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, ако получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността (чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО). Когато лицата са осигурени на друго основание през месеца, те подлежат на задължително осигуряване за горепосочените рискове, независимо от размера на полученото възнаграждение (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО се внасят от осигурителя (възложителя), като се разпределят между осигурителите и осигурените в определени проценти съгласно чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 от КСО. Възнаграждението, върху което се дължат осигурителните вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ (чл. 6, ал. 4 от КСО).

   За лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, се внасят осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване по аналогичен ред на вноските за държавното обществено осигуряване – върху доходите, определени съгласно КСО (чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО).
С оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход, при превеждане на задължителните осигурителни вноски, при необходимост, следва да се има предвид поредността на доходите, определена в чл. 6, ал. 10 от КСО, съответно в чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО.

   Във Вашия случай осигурителят (възложителят по договора) е дружество във Виена, Австрия. В тази връзка ви обръщаме внимание, че държавите-членки на Европейския съюз, в т.ч. България, прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Това са Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламентът за неговото прилагане - Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.

   „Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004/. Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват). В конкретния случай, въпреки че не пресичате граници на държави-членки е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че възложителят ви е установен на територията на държава-членка, различна от държавата, в която се полага трудът.

   Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си („lex loci laboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).

   Предвид цитираните разпоредби, ако полагате труда си единствено на територията на България, вие сте подчинен на българското законодателство (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004). Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.
Съгласно чл. 21(1) от Регламент № 987/2009 работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или мястото му на дейност се намираха в компетентната държава-членка.
С оглед гореизложеното, ако осъществявате дейността по договора в качеството ви на физическо лице, без съответна регистрация като търговец, задължението за внасяне на дължимите осигурителни вноски върху дохода, който ще получавате под формата на комисионна, ще бъде на австрийското дружество, което е възложител по договора и платец на дохода за работа без трудово правоотношение, следователно същото е ваш осигурител по смисъла на КСО, респективно осигуряващ по ЗЗО.

   Възложителите, установени на територията на друга държава, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българското осигурително законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК. Тези осигурители могат да се договорят с лице, за което е определено българското законодателство, да изпълнява от свое име задълженията на възложителя по плащането на вноски и подаване на данни във връзка с осигуряването (основание чл. 21(2) от Регламент № 987/2009). Осигурителят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство се прилага спрямо лицето. Въпреки това, тази договореност не освобождава осигурителя от отговорност, в случай че лицето с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.

НАП изпраща имейл съобщения до дружествата, които не са си платили в срок до 31.03.17г. корпоративните данъци. Съобщението се изпраща до всички дружества, които не са заплатили в пълен размер данък печалба независимо от неговия размер.

За невнесения в срок данък дружествата дължат и лихва за периода на просрочие. За невнесени в срок данъчни задължения глоба не се дължи. При по-голям размер на задължението и при продължително неплащане на задълженията, данъците се събират от публични изпълнители, които налагат различни мерки като най-често е блокиране на банковата  сметка на фирмата.

Търговски регистър

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

Примерните форми на годишния отчет за дейността за финансовата 2016 година по смисъла на чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката, който данъчно задължените лица следва да подадат едновременно с подаването на своята годишна данъчна декларация, спазвайки изискването на чл. 92, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане и респективно чл. 51 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица са утвърдени със съвместната Заповед на НСИ и НАП № РД-05-1113/21.12.2016 г. и № ЗЦУ-1611/22.12.2016 г. 

 

 

 

Изготвянето и съответно публикуването на финансовите отчети следва да бъде съобразено с изискванията на Закона за счетоводството, което по никакъв начин не е обвързано с изпълнението на задължението за подаването на годишния отчет за дейността по смисъла на чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката.

 

 

След като отчитащото се предприятие е изготвило съответния комплект ГФО по реда на НСС (пълен или съкратен), то може по свой избор да прецени дали да публикува така изготвения ГФО или да се възползва от предоставената му по реда на чл. 38, ал. 4 от Закона за счетоводството възможност (при условие, че е микропредприятие или малко предприятие, чийто ГФО не подлежи на задължителен независим финансов одит) да не публикува своя доклад за дейността и своя отчет за приходите и разходите (пълен или съкратен отчет за приходите и разходите, според възприетата от предприятието счетоводна политика по отношение на съставните части на ГФО). Т.е. след като предприятието е избрало да изготвя пълен ГФО по смисъла на НСС, няма да се счита за нарушение на Закона за счетоводството, ако предприятието представи за публикуване в Търговския регистър този пълен комплект, тъй като възможността да не се публикува отчета за приходите и разходите по реда на чл. 38, ал. 4 от Закона за счетоводството представлява възможност за избор на всяко едно предприятие, но не и задължение за изпълнение.

 

 

 

 

 

 EORI (ЕОРИ) номер, регистрация, изваждане, получаване – за лицата които са установени на територията на Република България.

Какво представлява?Ние можем да ви съдействаме при изваждането на ЕОРИ номер.

EORI-BG регистър e единен регистър за митнически цели в Република България, на лицата които си взаимодействат с митническата администрация, който се води и подържа от Агенция „Митници”.

В централната електронна система за EORI регистрация се съхраняват, обработват и обменят данни за регистрацията на икономическите оператори и други лица и за регистрационните и идентификационните номера (EORI номера), издадени на територията на Общността.

В EORI-BG регистър се съхраняват, обработват и обменят данни за икономическите оператори и други лица, които взаимодействат с митническите органи и за идентификационните номера EORI, издадени в Рeпублика България.

Извършване на регистрацията за получаване на EORI номер:

  • По електронен път, чрез портала за електронна регистрация на интернет страницата на Агенция „Митници” на адрес: https://eori.customs.bg:8443/eori/
  • Чрез подаване на хартиен носител на регистрационен формуляр по Приложение № 1 с приложени към него документи, в компетентното митническо учреждение по Наредба № Н-4 от 03.06.2009 г.

Как да състави фактура за продажба на недвижим имот?

 

При продажба на недвижим имот, когато сделката е облагаема – намира се в нова сграда, в данъчната основа на продажната фактура освен стойността на самия имот се включват само за целите на ДДС съгласно чл.26 ал. 3 т.1 на ЗДДС и всички други данъци и такси по прехвърлянето на собствеността, платени от продавача, ако той ги е включил в стойността на продавания имот (чл.15 от ППЗДДС). 

 

Дропшипинг (dropshipping)

Това е модел на търговия, при който  собственик на магазин (виртуален), продава продукти на своите клиенти (и по-точно казано, посетители). Разликата е в това, че не държите стоката в наличност или на склад, а пускате поръчка за стоката към производителите, след като е настъпила покупката на клиента. Задълженията по изработка, пакетиране и доставяне на продуктите се поемат от производителя или доставчика като amazon. Ето схемата:

 

 

 

Система „Въпроси и отговори“ на НАП

Тълкувателно решение №2 на ВАС: Несъбраните глоби се погасяват с изтичане на две, а не на пет години от налагането и:

http://www.sac.government.bg/TD_VAS.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/a135302c076cb465c22580eb0028e722?OpenDocument